Усещам се като български писател. Естествената родина на един писател е езикът. Ако искам да живея в разбирателство със себе си, трябва да се върна в България. Думите са на Димитър Бочев от интервю през 1994 г. Те са по повод решението му да се завърне да живее в България години след нелегалното му напускане на страната през 1972 г. Днес философът и писател отбелязва своята 80-а годишнина.

АРЕСТУВАН МНОГОКРАТНО ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЗА ДРУГОМИСЛИЕ

Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет „Климент Охридски” през 1965 – 1970 година. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. Два пъти е изключван от университета, последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение в България. Многократно е арестуван и изпращан по ета

Община Пловдив и Дружеството на пловдивските писатели започнаха набирането на кандидати за 14-ото издание на Националния конкурс за поезия "Добромир Тонев". Конкурсът е за автори до 45-годишна възраст. Той е анонимен, със свободна тема, съобщиха от отдел "Култура" на общинската администрация.

Всеки участник може да представи от едно до три свои стихотворения до 15 септември. Кандидатства се само с творби, които не са публикувани в печатни или интернет издания към момента на обявяването на конкурса, и с които кандидатът не е участвал в други подобни конкурси.

Представените творби, както и данните, задължително трябва да бъдат написани на компютър. Кандидатите, които не са спазили условията, не се допускат до участие. Наградният фонд, осигурен от Община Пловдив и партньори, за първо, второ и трето място е съответно 800, 600 и 400 лева и грамота. Специална

За богомилството разказва Милен Иванов в новата си книга „Светият Граал“. Тя е естествено продължение на друг роман на автора – „Зло“, разказват издателите от „Захарий Стоянов“.

По думите им в „Светият Граал“ Иванов навлиза още по-навътре в дълбоко пазените тайни за истинската вяра, за богомилите и светата кръв, забравени и преследвани от църква и властимащи. 

Книгата разказва за промяна в света, след която животът е осмислен от любовта. „Хората навред разбраха кои сме ние българите, какво сме им дали до сега и какво им даваме тепърва, а именно вярата. Най-древната вяра. Тази, в която всички да живеят в мир и хармония помежду си и с природата“, гласи анонсът на „Светият Граал“.

Милен Иванов е автор още на книгите „Сълзата на вълка“, „Нива“, „Зло“, „Момата не е стока за пазене“.

Близо 200 книги са дарени на Читалищна библиотека "Иван Радов" - Нови пазар за първото полугодие на тази година. Първите дарени издания за годината са направени през януари, а последните - в средата на месец юни. Най-голямото дарение се състои от шестдесет и шест книги, предимно за детския отдел. Най-малките дарения, от по едно заглавие, са авторски книги, съобщиха за медиите от библиотеката.

Даренията са направени от Траянка Вълканова, Анита Антонова,  Евгения Минева, Наташа Узунова, Христина Димитрова, Милко Ангелов - Амбо, Константин Л. Георгиев, Добрин Георгиев, поетесите Милка Николова и Евгения Динева, Полина Стоянова, частни фирми и от екипа на библиотеката.

Екипът на Читалищната библиотека „Иван Радов” напомня, че книгите за дарения трябва да бъдат в добро състояние, по възможност издадени през последните пет години. Желаещите да направят дарения

Стихосбирката „Самоопределения“ на Цвета Михайлова ще бъде представена на 22 август в книжния център „Гринуич“. Събитието ще е с участието на Аксиния Михайлова и Петър Чухов, съобщават издателите от „Жанет 45“.

Книгата е дебютна за авторката. Според писателката Димана Йорданова, автор на „Писма до Ния, която не родих“, в поезията на Цвета Михайлова няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. „Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон“, посочва тя.

Писателят Георги Гаврилов определя творчеството на Цвета Михайлова като „разпад на света до тъга и на тъгата до свят“. „Тиха, почти безшумна, като град под вода, тази поезия ни р